See more
- 1. спирам се
- - Като (колкото) прах на тъпан, спирам се
See more- - Като (колкото) <светена> вода в яз, спирам се
спѝрам се, -аш се, несв.; спрà се, -еш се,
мин. св. спрях се, прич. мин. св. деят. спрял се, -а се, -о се, мн. спрèли се, св., непрех. 1. Преставам да вървя, да се движа или да действам; спирам. А Женда не се спираше на едно място. Ако не беше в градината, отиваше на чешмата. Йовков. На всяка крачка той се спираше и ровеше дълго с тоягата си из тревата, като че търси нещо. Елин Пелин. || Отсядам, разполагам се. 2. Разг. Избирам, харесвам нещо. Спирам се върху този модел. || Задържам, обръщам внимание. В доклада се спря върху важните въпроси. □ Спирам поглед — а) Вглеждам се. б) Привличам вниманието. Спирам се на (върху) нещо — установявам в подробности.See more